April 2016

easter-1051153_640

Великденски козунак

Продукти:
1 кг. брашно
1 1/2 ч. чаша захар
1 1/2 ч. чаша мляко
1/2 ч. чаша олио
мая (колкото половин кибритена кутийка)
1/2 с. лъжица сол
1 с. л . ванилия
5 яйца
настъргана лимонена кора от 1 лимон
стафиди

Приготвяне:

Брашното се пресява в подходящ съд. Смесва се със солта и ванилията. Прави се кладенче и в него се чукват 5-те яйца. Млякото се затопля и в част от него се разтваря маята. Важно е, млякото да не бъде горещо, за да не пресече маята. В останалото мляко се слага захарта и се бърка докато се разтопи.

Замесва се козуначеното тесто, като бавно се добавят маята и млякото. Меси се докато се получи гъсто и лепкаво тесто. Добавя се олиото и се меси докато тестото поеме цялата мазнина и започне да се отделя от съда. Прибавя се лимонената кора, размесва се отново за да се разпредели равномерно навсякъде и се оставя да втасва в по-голям съд.

След като тестото удвои обема си, се меси отново върху добре намазнена повърхност. Тук е момента в който бабите са “удряли” тестото. На практика, това е месене на тестото, като целта е да се елиминират всички въздушни балончета, образували се по време на втасването, за да няма шупли в козунака.

Премесеното тесто се разделя на 2 и към всяка част се добавя половин чаена чаша стафиди. Размесва се отново и всяка част се разделя на 3. Всяка част се усуква и оформя. Сплитат се козуначените плитки и се поставят в намазана с олио тава. Козунаците се мажат с разбит жълтък, разреден с няколко капки мляко. Поръсват се със захар и се оставят да втасат отново. След като козуначените плитки удвоят обема си се пъхат в предварително загрята фурна на 180℃. За да се провери дали козунаците са добре изпечени се промушват с дървена пръчица. Ако излезе суха, козунаците са готови. От тесто замесено с един килограм брашно се получават 2 големи козунака.

Към козуначеното тесто могат да се добавят освен стафиди, ядки, мармалади и др., според вкуса на всяко домакинство.

Източник: bobthechef.com
Снимка: личен архив и pixabay.com

stinging-nettles-498709_640

Три български суперхрани

Интересно е как се изменят ценностите в нашето съвремие. Някога приоритет са били добрият живот и грижата за оцеляването. Двете са били взаимно свързани. Работата на полето, макар и трудна, не е натежавала, защото точно тези полета са раждали прехраната на семействата.

Хората са усещали връзката със земята и не просто са я поддържали, те са се грижели за нея, облагородявали са я. Тогава храната е била ценност, защото е дарявала живот.

Днес пък имаме ГМО храна, която отнема живот и разболява. Но си имаме и могъща фармацевтична индустрия. Всичко е в опаковки – и храната, и така необходимите ни лекарства. В тази връзка ще приведа един цитат от Луиз Хей, който трайно се настани в съзнанието ми: “Храня се само с неща, които растат”. Звучи простичко. Но това е фундаментът.

Храната не е само пържени картофи, чипсове и сандвичи. И не се ограничава само до така познатите ни въглехидрати, мазнини и белтъчини. За да е полезна и да ни поддържа здрави (нейното реално предназначение), тя трябва да съдържа и фибри, и минерали, и витамини, и микроелементи…

За щастие все повече хора напоследък обръщат поглед към природните дарове и към суперхраните. Това е признак, че искат да възстановят прекъсната си връзка с природата. А ние трябва да си припомняме от време на време, че България изобилства от натурални храни и суперхрани. Те са навсякъде около нас – в двора, в парка, на поляните, на полетата. Също както е било едно време. И също както едно време, те продължават да са източник на здраве и живот. Read More