Интересно е как се изменят ценностите в нашето съвремие. Някога приоритет са били добрият живот и грижата за оцеляването. Двете са били взаимно свързани. Работата на полето, макар и трудна, не е натежавала, защото точно тези полета са раждали прехраната на семействата.
Хората са усещали връзката със земята и не просто са я поддържали, те са се грижели за нея, облагородявали са я. Тогава храната е била ценност, защото е дарявала живот.
Днес пък имаме ГМО храна, която отнема живот и разболява. Но си имаме и могъща фармацевтична индустрия. Всичко е в опаковки – и храната, и така необходимите ни лекарства. В тази връзка ще приведа един цитат от Луиз Хей, който трайно се настани в съзнанието ми: “Храня се само с неща, които растат”. Звучи простичко. Но това е фундаментът.
Храната не е само пържени картофи, чипсове и сандвичи. И не се ограничава само до така познатите ни въглехидрати, мазнини и белтъчини. За да е полезна и да ни поддържа здрави (нейното реално предназначение), тя трябва да съдържа и фибри, и минерали, и витамини, и микроелементи…
За щастие все повече хора напоследък обръщат поглед към природните дарове и към суперхраните. Това е признак, че искат да възстановят прекъсната си връзка с природата. А ние трябва да си припомняме от време на време, че България изобилства от натурални храни и суперхрани. Те са навсякъде около нас – в двора, в парка, на поляните, на полетата. Също както е било едно време. И също както едно време, те продължават да са източник на здраве и живот. Read More